Dimitar Tabakoff portfolio site

Еееее, най-после и ние с Пешо да вземем да се видим! Хапнахме, слушахме музика, говорихме си простотии - какво му трябва на човека? Е, ако си бяхме викнали мадами щеше да е по-забавно де, но другия път ще се знаем хаха!

Та ще опиша как протича една нормална вторнична вечер. Нека си имате представа от пенсионерския ми начин на живот. Първо да спомена, че Tsarev сигурно още не знае, че в сряда нямам лекции и вторник вечер е време за купон. Е, оказа се че е далеч по-приятно да се събереш в квартирката с приятели, да хапнете и да се посмеете. Не че съм се отказал от дискотеките и купоните посред нощите де. Та стига съм се отклонявал…. така, продължавам.

Та връщам си се аз в квартирата след лекции (около 6 и 20), включвам си телефона в зарядното и гледам - Пешо ме е търсил. Звънкам му аз и се уговаряме да се видим в Студентски град. Е да, ама не! Автобус 94 така и не дойде на спирката под моста на влюбените и се наложи Петьо да запали корсата и да дойде да ме вземе. Ехааа, най-накрая имах честта да:

1. да видя Корсата на Пешо;

2. да се повозя в Корсата на Пешо;

3. да видя самия Пешо.

И какво да правим….. ми ще ядем някъде. Е, аз имах останало някво месо в квартирата ми, доматки и краставици и още куп дреболии, така че вече беше ясно къде ще ходим.
Е след около 15 минутки път Петката ми покаа азавидните си умения на шофиране и ориентиране в непознати райони (за което благородно му завидях) и бяхме пред кооперацийката ми. Още 5 минути и вече се бяхме нахмърлили да правим вечеря - Пешо салата, а аз месото. Не мина още много време и вече ядохме, слушахме “шопската салата” и само дето не започнахме да обсъждаме политика. Говориме си за новата работа на батко ви Събев, който съвсем ми скри шапката. Няма да обяснявам с подробности с какво се захваща тоя човек, но просто вече ми стана идол.
И така, ядохме, говорихме си и понеже вече сме стааари, а и Петката в сряда е на работа (както всеки нормален човек) си тръгна по живо по здраво, като на излизане решихме скоро двамата да се замъкнем към Смолян, на вилата, а някой слънчев ден и към Русе, но това ще е в близкото бъдеще. Засега толкова.

Е, повечето, които четат блога ми (компанията ми предимно) едва ли знаят кой е Петър Събев, затова пиша този пост специално за колегата от ТУ Дармщат - Martin Tsarev. Е, ако все пак познавате Пешо, можете да намерите малко информация от и за него на този линк. А от мене - Чао!

This entry was posted on сряда, септември 26th, 2007 at 10:17 pm and is filed under Други. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.