Dimitar Tabakoff portfolio site

Отново става въпрос за мен и за момиче, разбира се, но не е това, което си мислите.

Но нека ви попитам - каква е вероятността да се возите един до друг в автобуса с един и същи човек 2 пъти. Прави сте,
че е голяма. Но ако не познавате човека, ако той е от друг град, ако това е в различни дни и ако автобуса е 
междуградски - май станаха много оператори if :).

Е, ето невероятната ми историйка. Миналия петък си пътувам аз за Смолян и понеже четвъртък вечер бях на дискотека 
реших да прекарам хубавите 4 часа в автобуса спейки. Слагам тъмните очила, слушалките, надувам музика и се 
разполагам. И понеже автобуса беше късния, имаше много свободни места, включително и до мен. Та дремя си аз под 
звуците на Is it Love, ремикса на Starkillers, и по едно време няква нежна ръчичка ме побутва по рамото. Отварям очи и 
гледам една миловидна женска физиономийка, която ме пита умолително

- може ли да си  сваля седалката назад.

Аз:

-ами пробвайте…. оооох, тясно ми е,  съжалявам, не може. Метър и деведесет съм.

След секунда мълчание добавих

- ако искате, седнете до мен - отзад няма никой и ще си спуснем седалките.

Как ще изпусна - мацката беше такава сладурка. С червеникава коса… леле, страхотна беше! Запознахме се, приказвахме си, смяхме се, слушахме музика - не спахме, естествено :). Накрая аз слезнах в Смолян, а тя продължи за Рудозем.

Е, дългият weekend свърши и аз отново се настанявам в автобуса за столицата, в 3 и 30 неделя следобед. И замисъла ми 
е същия - да спя! Заспивам аз като новородено (то 2 вечери на дискотеки до 8 сутринта не е лесно) и до с. Хвойна, около час, спя непробудно. Събуждам се от вика на шофьора

- 10 минути почивкааааа

и дакато стана, гледам че рейса е пълен с хора и багаж, повечето са навън, а междувременно до мен е седнал някой. 
Ами както и да е, излезнах за една ”Фанта”, прибрах се, сложиш слушалки, тъмни очила, шапка с козирка и както и не се бях бръснал има няма 5 дена не приличах на себе си. Седя си аз, слушам Sir Mix-alot - I Liке Big Butts и гледам въпросната мацка си носи кафе и се насочва към мястото си. Решавам да я поздравя и 
свалям маскировъчната окомплектовка и какво да видя - тя се насочва към мене, усмихва се, казва ”много спиш, бе, 
Митак” и сяда до мен. Аз не помня какво изръсих, а тя ми съобщи, че е на това място. Направо не мога да повярвам - 
случайно си е взела билет за място 24, а аз бях взел за 23! Съдба!

Е, взех и скайпа, разбира се….

This entry was posted on четвъртък, септември 27th, 2007 at 9:16 pm and is filed under Личен дневник. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.