Ето едно есе, което написа една приятелка за родното ми място. Признавам,
много е добро и много ми хареса. Е, то затова спечели второ място
Не напразно хората казват,че човекът е човек,когато е на път.Аз много обичам да пътувам и бих искала да обиколя света,а може би и по-далеч…….кой знае!Но накъде да тръгна?Дали да посетя Китай,за да видя великата китайска стена или пък да отида до Египет,за да се убедя в могъщтеството на египетските пирамиди,а защо не дори за миг да зърна и чудото наречено Ниагара.Но мечтаейки в съзнанието ми изниква въпросът”Откъде и накъде?”отговорът е един-от Дома и за Дома,защтото всички пътищта водят към него.
Моят дом е един малък,но красив град скътан в полите на Родопа планина,наречен Смолян.Тук живея,уча и се развивам,радвам се и тъжа,мечтая и копнея.Това е моят дом и всичко започва и свършва тук.
Както всеки град и моят има история,предавана от поколение на поколение.Обичам го така както човек обича дома си.Харесва ми да слушам легендите за миналото му,а то е героично и достойно за уважение.Моета градче е красиво и през четирите годишни времена с величествена зима,китна пролет,хладно лято и прекрасна златна есен.
Много обичам да се разхождам по обновената главна,да посещтавам планетариума,исорическия музей и галериятя,а в неделя не пропускам да запаля свещтичка за здраве в новото ни архитектурно бижу-църквата “Св.Висарион Смолянски”-част от стоте национални туристически обекта.Много са забележителностите в града ни,много са и традициите ни,силен е духът ни.
Както всеки родопчанин и аз мечтая градът ни да е по-уреден,да придобие европейски облик с по-чисти улици,модерни сгради,с повече възможности за работа и реализация на младите хора,с по-добри заплати за нашите учители и не само за тях,а за всички хора,за да остават тук и да живеят по-добре така както заслужават-като европeйци.
Мечтая за повече увеселителни паркове и зелени площи,където да играят децата.Нещо подобно на София ленд в по-малък вариант например мини Смолян ленд.А защо да нямяме ледена пързалка или пък голф игрище?!
Ние младите сме душата на този град и никога няма да го оставим на разрухата и упадъка.Загрижени сме за настоящето и бъдещето му и ще вложим всичките си усилия,за да съхраним неговия дух такъв какъвто е бил през годините.Вярвам в утрешния ден,защото той принадлежи на нас.
Бих могла да говоря още дълго за моя град и нищо от това,коета ще кажя нямя дя е лъжа, само израз на силната ми и безгранична любов към Смолян,роднo мястo на дедите ми,на мен,а може би и на децата ми.Където и да отида каквото и да правя винаги ще нося в сърцето си обичта към този невероятен град.
Мартина Драгнева
У-ка в ГПЧЕ”Иван Вазов”
Това е мойто Марти 
Entries (RSS)
Powered by FireStats