Dimitar Tabakoff portfolio site

restore credit florida roofing buy new movies online dvds movies online credit report repair credit score repair bad credit car loans auto loan financing

04 01 2008

Войнът се връща с щита си или на него

Posted by: Dimitar Tabakoff in Събития

Днес попаднах на доста подробна информация за битката при Термопили, което ме накара да се замисля дали ние имаме своите аналогични събития…Имаме, да, но нашите не са трагични… Турците не са се докопали до Шипка, непревземаемата одринска крепост е била превзета, 50 00 евреи са спасени… Прочетет това, на което се натъкнах преди часове….

И така, първата сухопътна битка станала при Термопилите, теснина между морето и планинската верига Калидром, през която всяка армия по необходимост трябвало да премине. За изненада на персите, прохода бил окупиран само от няколко стотин гърци, на чело на които били 300 спартанци водени от цар Леонид. Още преди войната да започне персийците пратили посланници из цяла Гърция, да договорят преговори за предаване. Много от северните гръцки градове приели, а когато посланник стигнал Спарта и поискал “земя и вода” като символ на подчинение, той бил хвърлен и удавен в един кладенец. С това те заявили готовност да се бият. 300-тата души били само личната охрана на царя, тъй като армията на Спарта останала в града съгласно закона да почете празника “Карнеа”. Въпреки това Леонид събрал 300 мъже като охрана, всички, от които имали синове да продължат родовете им(подсказващо, че отиват към сигурна смърт) както е позволено и потеглил само с тях. Като чули за това други гърци се присъединили по пътя за войната. Така двете войски се срещнали на Термопили. Четири дни изминали в чакане. Демарат(изгонен цар на Спарта, в лагера на персийците) предупредил Ксеркс, че спартанците ще се бият без значение с или без подкрепления. Великият цар не вярвал, че толкова малка армия би се изправила срещу него и чакал те да се разпръснат. Уви на четвъртият ден персийски разузнавателен отряд бил унищожен, вкл. брата на Ксеркс, Сирус. Търпението на “царят на царете” било до тук.

Първи ден

Първият ден от битката той пратил 20 000-на мидийска войска. Спартанците формирали фаланга, причаквайки ги в тесния проход между скалите. Те отблъснали атаките им и ги избутали в пропастта в морето. Като резултат всичките персийци били убити, без нито един от гърците да е ранен. Една след друга техните атаки били отблъснати. В тесният проход броят на подчинените на Ксеркс бил без значение, а бойните умения били на страната на спартанците. Те тренирали цял живот за този момент, докато повечето от противниците им били роби, пратени насила без добра подготовка, опит или желание. Спартанците били по-добре въоръжени с 3 метрови копия, бронзови доспехи и щитове, които застъпвали, оформяйки непробиваема стена. Персийците традиционно разчитали на стрелци и конници, които в равнините на изтока били полезни, но за сметка на това имали само лека пехота с по-къси копия, леки плетени щитове, които не спирали копия, а бронята била рядкост, запазена само за елита. Така гръцката формация била непреодолима от фронтални атаки. Персите пратили пратеник да се споразумее с Леонид. Предложили му богатства и главнокомандване на Гърция, но той отвърнал, че предпочита да умре за братята си, пред собствена тирания върху тях. На предложението да си хвърлят оръжията, царят отвърнал с “Molon lave - Eлате и ги вземете”(това е мотото на гръцката армия днес). Друг посланник предупредил спартанците, че техните стрели ще са толкова многобройни, че щели да закрият слънцето и получил отговор “добре, тогава ще се бием в сянката”. По това време Леонид научил, че съветът на Спарта е взел тайно решение да защитава само Пелопонеса. Той обаче решил да остане и да брани цяла Гърция като не отстъпи. Така битката продължила, а резултатът - същия. Войни от Либия до Индия, от Тракия до Арабия, пехотинци, стрелци, конници, колесници и слонове, всички те победени. Цяла Азия била спряна от 300 мъже.

Ден втори

Вгневен от това на 2-ят ден от битката Ксеркс пратил “безсмъртните”, 10 000-ен елит, неговата лична охрана, най-добрите от всичките. Тяхното прозвище идвало от това, че номерата им винаги били 10 000, постоянно се набирали заместници на убитите и така този отряд бил “безсмъртен”. Всички надежди били с тях, те трябвало да докажат статута си. Призори на 2-ят ден щурмували, решени да завземат прохода. Битката започнала: тези от тях в задните редици подканвали другите, викайки “напред!”. Тези отпред се “катерили по планини от трупове”, докато не стигали до “реки от кръв” за да се срещнат с безмилостните спартанци, които неочаквано подпалили купчината от тела. Горейки живи, те започнали да викат “назад!”. Същинският Ад се разразил на Термопили, оправдавайки името си “Горещи порти”. Така “безсмъртните” се разбягали, но с това те обезкуражили вече и другите. Въпреки, че няколко десетки хиляди жертви били незначителна загуба за армия от милиони, персите били деморализирани. Никой вече нямал волята да застане срещу защитниците. Войниците-роби започнали да се страхуват от копията на Леонид, повече отколкото камшиците на Ксеркс. Положението не се подобрило за тях, избухнал бунт в редиците им, царят научил за въстание в Персия. Така той се канел да спре кампанията си и да се завърне, откъдето е дошъл. Неочаквано събитие, обаче се случило, което обърнало хода на събитията. Същият ден грък, на име Ефиалт (името значи “кошмар”) влязъл в персийския лагер. Разкрил им тайна овчарска пътека, водеща към другия край на Термопилите. Той бил възнаграден със злато, колкото можел да носи. През нощта на същия ден Хидарн и половината от “безсмъртните” поели по нея. Научавайки за това царят на спартанците наредил на всичките си съюзници да си вървят, а той щял да остане, съгласно законите на Спарта. Според тях войнът “се връща с щита си или на него”(значейки, че без победа не се оттегляли). Той също се е надявал да бъде запомнен от другите със своята безстрашна саможертва далеч от дома, не само за Спарта, а за цяла Гърция.

Ден трети, последен

В първите дни на август същата година персите завзели тази защитна позиция, която една тяхна колона обходила по планинска пътека. Известени навреме, гръцките войски се изтеглили на Коринтския провлак, като оставили на място само цар Леонид с неговите 300 спартанци, които заедно с неколцина беотийци от Теспия останали до края. Сутринта царят наредил на войниците си да закусват с апетит, защото според неговите думи “…довечера ще вечеряме в Хадес(Ада)!”. Този път спартанците минали в настъпление, с намерението да убият колкото могат повече противници. В сражението паднали 2-ма от братята на Ксеркс, а той който се присъединил на колесницата си да се наслаждава на гледката едва не бил убит. Още десетки хиляди перси паднали, спартанците се биeли “като демони”. След като всичките им копия се счупили те извадили мечовете си, а след като те се счупили, се биели с оръжията на убитите перси, a след това със “зъби и нокти”. Те били тъй неудържими, че редиците на персите падали, като есенни листа, едно след друго. Завърнал се в битката дори ослепелият спартанец(Еврит) да помогне на другите. Това което изглеждало лесна победа, се превърнало в клане. Неочаквано битката продължила с часове, докато в един момент, след като си пробил път метри из ранговете на противника достигайки близо до самият Ксеркс, Леонид бил повален от “дъждът от стрели”. Според Херодот той дори успял да рани “Бога-цар” с хвърленото си копие, доказвайки, че даже и той може да кърви, че самият владетел на света, не е повече от смъртен човек(събитие, което нито един персиец не бил пощаден да разкаже). Научавайки за това, оцелелите спартанци започнали епична борба за тялото на своя водач. Когато го взели, те се оттеглили до близък хълм. Оказали се заобиколени. Те отхвърлили поредно предложение за предаване. Тогава персийците, от дистанция ги засипали с волета от стрели от всички страни, почернявайки небето, превръщайки деня в нощ, докато нито един от гърците не стоял прав. След това вбесеният Ксеркс намерил тялото на Леонид и го обезглавил. Така битката най-сетне приключила, персите завзели прохода и победили, “Но! Пълен ужас здраво сърцата им обхванал с ледени пръсти, помнейки добре какви ужасни съдбини изпитали от мечовете и копията на 300″. Великият цар бил удивен, че хора биха умрели за свободата, идеал, който източните деспоти тъй презирали и презират.

Последствия и значение

Тяхната саможертва въодушевила гърците за борба. Това забавяне на персите дало време на Атина да евакуира жителите си на остров Саламин, до който се провела титанична, грандиозна и решителна морска битка, която накарала изплашения за живота си Ксеркс да напусне Гърция завинаги. А една година след Термопили, през 479 пр.хр в Платея, на север от провлака на Коринт, където участвал и единствения останал жив от 300-та(Аристодемус, човека разказал историята), в последната битка от войната, останалите орди на Персия са разгромени от Спарта и съюзници в колосална, епична и съдбоносна сухопътна битка, в която стотици хиляди перси били затрити в замяна на 159 гърци. Според някои историци, ако спартанците не са сторили техният дял в Термопили, то цялата защита на Гърция е щяла да поддаде. “Ако това се бе случило, то днес никога е нямало да имаме своите свобода и светли идеали. Този ден те спасили света от мистика и тирания”.

Десетки години след това гърците се споразумели с персийците да върнат тялото на Леонид и го погребали като герой, както и всички други загинали в защита на родината си. 300-та спартанци и тяхното дело са познати в целия свят, а техният цар е най-известният от всички царе на Спарта. Те са прославени от поета Симонид в епиграмите, издълбани по-късно върху общия гроб на тези герои:

“О, пътнико, върви и разкажи на спартанците, че тук лежим, подчинявайки се на техните закони.”

Както сам се се изразява “бащата на историята” Херодот, описал подробно този етап от гръко-персийските войни, тяхната саможертва се е превърнала във вечен символ на великата защита на западните демократични ценности срещу завоевателната агресия на източната тирания.

Ние, българите, също имаме своята славна битка, при Шипка. Това събитие е сравнимо единстмено с битката при Термопили, а цитатът “И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели”
Ако световната история се гордее с една трагична, но героична битка, ние имаме своите героични битки, където за нас няма невъзможно - битката при Шипка, превземнето на непревземаемата одринска крепост, спасяването на 50 000 евреи и още много….

…….
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
“България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
“Грабайте телата!” - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки…
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

This entry was posted on петък, януари 4th, 2008 at 5:59 pm and is filed under Събития. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

You must be logged in to post a comment. Login »

Личният блог- и портфолио-сайт на Димитър Табаков. От тук можете да разберете моите проекти, интереси, хобита, занимания и какво ли още не….

Войнът се връща с щита си или на него

Leave a Reply